Преди години и аз бях на това място..
Чувствах се празна, изтощена, без посока и смисъл в живота.
И сякаш единствената утеха беше станала храната.
Опитвах се чрез нея да заглуша болката, тъгата и самотата.
И колкото дни и месеци минаваха, празнотата в душата растеше все повече.
И малко по малко започнах да осъзнавам, че докато не започна да се грижа за вътрешния си свят и емоциите, нищо няма да се промени.
Нямаше диета, която да ме изкара от това състояние.